Асен Йорданов е българският Дедал, а 10 август остава славна дата в родната история – през 1915 г. е осъществен успешен пробен полет на първия български аероплан в Божурище. Той е, построен от изобретателя Асен Йорданов.
За него световноизвестният летец и авиоконструктор Нийл Армстронг, първият човек стъпил на Луната, признава, че се е учил от него на авиация.
Асен е роден през 1896 г. в София и още през 1912 г., като гимназист, извършва първия полет с планер в България. Същата година учи в пилотското училище в Етан, Франция.
В разгара на Балканската война шестнайсетгодишният Асен Йорданов постъпва като доброволец в аеропланното отделение, където е назначен като механик.
Придобитият опит и технически знания впоследствие му позволяват да се заеме с конструирането на първия български моторен самолет.
Завършва го за по-малко от година и датата на неговото успешно изпитание - 10 август 1915 г., се смята за начало на българското самолетостроене.
Първият български аероплан, пострен от Асен Йорданов
Държавната комисия, назначена специално за събитието, дава положителна оценка на биплана, наречен “Асен Христов Йорданов”, и той е признат за изобретение.
БЪЛГАРИНЪТ АСЕН ЙОРДАНОВ ДАВА КРИЛЕ НА АМЕРИКАНСКОТО САМОЛЕТОСТРОЕНЕ И АЕРОНАВТИКА
"Деветдесет на сто от познанията по авиация щатските летци дължат на г-н Джорданов – пише видният американски авиоспециалист Д. Х. Ърл. – Почти всеки от стоте хиляди наши летци в Америка притежава неговите книги и те се четат като Библията. Досега е ненадминат.
Той е пръв в това отношение. Тренингът по неговите книги ни донесе значителни успехи по време на Втората световна война. Хората от ВВС се кълнат в книгите на Джорданов. Те се издават в милионен тираж, а са антикварна ценност.
С две думи – невъзможно е да си представим съвременната авиация, без тя да е използвала като най-привлекателно и същевременно най-ефикасно методично средство книжнината на българина."
А Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, пише: "От него както аз, така и всички американски пилоти, сме се учили на авиация" (сп. "Български воин", октомври 1996 г.). Джорданов е американското име на българина Асен Христов Йорданов, изобретател на първия български самолет, летец-изпитател, конструктор и изобретател, дал криле на американското самолетостроене и аеронавтика.
А Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, пише: "От него както аз, така и всички американски пилоти, сме се учили на авиация" (сп. "Български воин", октомври 1996 г.). Джорданов е американското име на българина Асен Христов Йорданов, изобретател на първия български самолет, летец-изпитател, конструктор и изобретател, дал криле на американското самолетостроене и аеронавтика.
Роден е през 1896 г. в София. От малък любимото му занимание е да прави хвърчила. През лятото на 1911 г. неговият баща, по това време управител на Българската земеделска банка, го завежда на Световния панаир в Торино, Италия, където любознателният младеж с голям интерес разглежда изложената техника.
След това отиват в Женева и постъпва в пансион, за да научи френски език, но тук се чувства ограничен, заниманията са му безинтересни и без разрешение напуска пансиона и отива при леля си в Гренобъл, Франция. Свободен, скита сам из града, продължително се спира пред витрините с изложена техника.
Баща му идва, купува му мотоциклет и заедно се прибират в София. Едва навършил 15 години, започва да управлява бащиния "Форд". За да покрие разноските по него, отива на площад "Македония" и превозва клиенти.
На 16 февруари 1912 г. в. "Утро" помества статия, озаглавена "Първият български планер": "От няколко дни на полето между пехотния лагер и пионерните казарми един млад бъдещ български авиатор прави упражнения за летене с изобретения от самия него планер.
Ученикът от втори гимназиален клас Асен Йорданов, син на досегашния управител на Българска земеделска банка, на възраст 15 години, още като ученик от първи клас се е пристрастил към авиацията, прави сам играчки, които са можели да летят.
Напоследък, след като е бил във Франция и Италия и е видял миналата година биплана на Маслинков и Чернак, у него се е зародила сериозна мисъл да завладее въздуха.
Преди няколко седмици той се заловил сам да си направи апарат, с който да може да лети, и напълно успял.
Преди няколко седмици той се заловил сам да си направи апарат, с който да може да лети, и напълно успял.
Направеният от него "Планер" представлява проста, ефирна, оригинална комбинация от системата на братя Райт и тези на Фарман. Апаратът е около 7 м дълъг и 1,20 м широк, с квадратна площ около 14 м и тежи 23 кг.
За да литне, младият бъдещ авиатор надява планера на раменете си,затичва се напред, като в същото време апаратът, придържан в двата края с въжета, се тегли от други хора. Той, увиснал във въздуха, лети нагоре, след което с управление на предното кормило сполучливо се спуска на земята.
За да литне, младият бъдещ авиатор надява планера на раменете си,затичва се напред, като в същото време апаратът, придържан в двата края с въжета, се тегли от други хора. Той, увиснал във въздуха, лети нагоре, след което с управление на предното кормило сполучливо се спуска на земята.
Вчера той летя в продължение на около 12 минути, като се издигна на 10–12 м височина. Смелостта на този младеж заслужава внимание – особено от страна на специалистите."
През лятната ваканция приятел на баща му, фабрикант, завежда Асен в Париж, където постъпва слушател в прочутото авиационно училище на Луи Блерио, първият пилот, прелетял Ламанша през 1909 г. Присъединява се към групата български офицери, които следват целогодишен курс за авиатори.
Настойник му става поручик Симеон Петров, ръководител на групата. "На другарската вечеря след завършване на курса – разказал на сестра си Милка подир години – нашето настроение особено се повиши, когато началството съобщи:
– Господа, наближава моментът, когато на дело ще покажете вашата подготовка и смелост. На южната ни граница с Турция се струпват войски.
– Господа, наближава моментът, когато на дело ще покажете вашата подготовка и смелост. На южната ни граница с Турция се струпват войски.
След завръщането си в България Асен постъпва доброволец в новосформираното военно авиационно отделение, разположено близо до Свиленград, на 40 км от бойната линия. Базата има 27 нови самолета, доставени от Франция, Русия, Германия и Италия, тринайсет авиатори, техници и той, Малчика, както всички го наричат.
Тук прави всичко възможно да бъде полезен, но не престава да търси начин да научи нещо повече за самолетите. За него Радул Милков разказва: "Аз често виждах Асенчо, с блок за рисуване и хартия в ръка, да стои пред разглобените части на тези самолети…
Мереше и записваше дължината, височината и ширината на ребрата, на поддръжните плоскости, на надлъжниците и на всички части на корпуса" (Йорданова, Милка, Асен Йорданов и авиацията, с. 37 и 41).
Асен Йорданов като летец-изпитател
Мереше и записваше дължината, височината и ширината на ребрата, на поддръжните плоскости, на надлъжниците и на всички части на корпуса" (Йорданова, Милка, Асен Йорданов и авиацията, с. 37 и 41).
Оттук на 16 октомври 1912 г. излита "Албатрос", пилотиран от Радул Милков и Продан Топракчиев, които хвърлят ръчни гранати над Одрин и извършват първото в света бомбардиране от самолет. Това предизвиква голям интерес в световната общественост.
Повече от 120 чуждестранни кореспонденти и още толкова специалисти и конструктори на самолети, а също така представители на самолетни фабрики, посещават бойните летища, за да наблюдават и изучават опита на българските летци.
Семейството на Асен Йорданов, 1917
Асен Йорданов като подпоручик
След Балканската война Асен продължава гимназиалното си образование. Значително време прекарва в изчисления, необходими за конструирането на първия български самолет "Аероплан".
След неговото успешно завършване главният техник на летище "Божурище" извършва първото изпитание.
На следващия ден, 10 август, пред комисия, назначена от Министерството на войната, капитан Радул Милков, началник на летището, прави повторно изпитание.
Комисията заключава, че самолетът е сигурен, няма допуснати грешки, признава го за изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател.
Решава се датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене.
На 21 август с. г. ежедневникът "София" съобщава: "От няколко дни в Царския манеж е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летене, един аероплан, комбиниран и изработен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Българска земеделска банка. Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа "Би-план".
Непълнолетният българин, който в гимназията минава за отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройството, предпазващо апарата от падане. Едно трето крило, по-малко, е онзи уред, който ще уравновесява апарата в хоризонтална позиция."
По този повод на 12 март 1916 г. под наслов "Първият български аероплан" в. "Зора" пише: "Посетихме изложения аероплан в Царския манеж, изработен от ученика Асен Йорданов от седми клас, 18-годишен, който през време на Балканската война е бил доброволец и се е числял към аеропланния парк, където поради неговата деятелност и смелост е награден с орден "За храброст". Изложеният действителен аероплан с две места, с мощност 100 конски сили, заслужава да се види от всякого. Не само като първо дело в България, но и защото представлява голям интерес с подобренията, които внася във въздухоплаването за подсигуряване живота на авиатора."
Междусъюзническата война е към своя край, когато всички мобилизирани гимназисти са освободени за десет дни, за да се явят на матура. Асен получава диплом от Втора мъжка гимназия за завършено средно образование и постъпва в Школата за запасни офицери.
Три месеца по-късно влиза в Аеропланното училище в Божурище, взема курса за кратък срок, получава чин подпоручик и със самолет заминава на фронта в базата на въздушното отделение в с. Устово.
Взема участие в десетки полети с разузнавателна цел, води сражения с неприятелски самолети, преживява трудни моменти, но винаги се завръща победител.
Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите й са унищожени, а личният състав е уволнен. Това отрязва крилете на конструктора и летеца Асен Йорданов.
През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята с дължина на полета 33 564 км, насрочен за 1 септември с. г. За победителите е предвидена награда от един милион долара.
Кандидати стават двамата български летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов.
За да могат да участват в конкурса, те отправят молба до министър-председателя Александър Стамболийски за отпускане от правителството на 6000 долара:
"Източникът на кураж да искаме от държавата тази голяма поддръжка се крие в нашето фанатично решение и твърда самоувереност или да грабнем за България победата, или, гледайки в борбата смъртта в очите, да я посрещнем със спокойствие при съзнанието за изпълнен дълг и от следните умозаключения, които са от полза за България в съвременния политически момент – реалната и безпощадна борба за съществуване на народите като такива с права на политически въздух и слънце…
Културата е мерило за достойнството на народите. Светът ще види, понеже този конкурс е едно велико дело на човешката култура, че българският народ чрез своя мощен дух с достойнство може да се бори с всички признати цивилизовани народи.
Практическата страна на въпроса: от изложената линия на летене се вижда, че ще се явим по всички краища на света, от което следва, че и там ще разнесем българското име и ще станем причина веднъж завинаги да изчезне нашата непопулярност и обидното за нас питане: "Нали столицата на България е Букурещ?" (Йорданова, Милка Асен Йорданов и авиацията, с. 59 и 60).
"Източникът на кураж да искаме от държавата тази голяма поддръжка се крие в нашето фанатично решение и твърда самоувереност или да грабнем за България победата, или, гледайки в борбата смъртта в очите, да я посрещнем със спокойствие при съзнанието за изпълнен дълг и от следните умозаключения, които са от полза за България в съвременния политически момент – реалната и безпощадна борба за съществуване на народите като такива с права на политически въздух и слънце…
Културата е мерило за достойнството на народите. Светът ще види, понеже този конкурс е едно велико дело на човешката култура, че българският народ чрез своя мощен дух с достойнство може да се бори с всички признати цивилизовани народи.
Практическата страна на въпроса: от изложената линия на летене се вижда, че ще се явим по всички краища на света, от което следва, че и там ще разнесем българското име и ще станем причина веднъж завинаги да изчезне нашата непопулярност и обидното за нас питане: "Нали столицата на България е Букурещ?" (Йорданова, Милка Асен Йорданов и авиацията, с. 59 и 60).
Молбата е удовлетворена и двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът е отложен за неопределено време, защото от други страни кандидати не се престрашават да участват.
С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ.
Първоначално върши каквато и да е работа. Постепенно научава английски език. Известно време работи в Завода за железопътни линии "Ири Лайн". През 1922 г. постъпва чертожник в едно от конструкторските бюра на самолетостроителния гигант "Къртис Райт". Скоро разбират, че е добър летец, и започват да му възлагат изпробване на новопостроените самолети.
Първоначално върши каквато и да е работа. Постепенно научава английски език. Известно време работи в Завода за железопътни линии "Ири Лайн". През 1922 г. постъпва чертожник в едно от конструкторските бюра на самолетостроителния гигант "Къртис Райт". Скоро разбират, че е добър летец, и започват да му възлагат изпробване на новопостроените самолети.
Продължава да учи и завършва авиоинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Със своята деловитост, с широките си технически знания и опит постепенно става централна фигура в концерна "Къртис" и е назначен за главен конструктор на авиозаводите.
Едновременно е член на конструкторските екипи на компаниите "Лодхийлд", "Дъглас", "Боинг" и "Пипър". Като главен конструктор прави първия в света многоцелов самолет Дъглас ДС-3, сетне известните от Втората световна война летящи крепости Боинг В-17 Фортес, Боинг-29 Супер Фортес, тежкия изтребител Лайтинг Р-38 и други.
Асен Йорданов пред конструирания
от него Дъглас ДС-3
Прочутият американски учен Томас Едисон е известен най-вече като изобретател на телеграфа, фонографа и много други, но той е един от първите проектанти на хеликоптера и радара.
На 2 октомври 1930 г. в. "Ню Йорк таймс" пише: "Томас Едисон, прочутият физик, дава идея за уред "око". Многоучудващ е фактът, че Томас Едисон е избрал от плеядата специалисти по авиационните въпроси точно известния Джорданов за обмен на мнения във връзка с неговите изобретения, между които уредът "око". Той е пожелал също двамата да направят сравнение между неговия хеликоптер, получил патент през 1911 г., и новия, чийто проектант е Джорданов и се изпробва във фирмата "Къртис Блекер-Хеликоптер".
На 2 октомври 1930 г. в. "Ню Йорк таймс" пише: "Томас Едисон, прочутият физик, дава идея за уред "око". Многоучудващ е фактът, че Томас Едисон е избрал от плеядата специалисти по авиационните въпроси точно известния Джорданов за обмен на мнения във връзка с неговите изобретения, между които уредът "око". Той е пожелал също двамата да направят сравнение между неговия хеликоптер, получил патент през 1911 г., и новия, чийто проектант е Джорданов и се изпробва във фирмата "Къртис Блекер-Хеликоптер".
На срещата и проведения разговор Асен Йорданов дава висока оценка на предложеното от Едисон "изкуствено око", улесняващо сигурното приземяване на самолетите не само нощем, но при летене през гъсти облаци.
"Един пилот, за да стане наистина такъв, трябва да усвои непременно висшия пилотаж." За това разказва той в статията си в сп. "Популяр Сайнс Мънтли", май 1931 г. Участва в множество публични демонстрации на висш пилотаж и става звезда на "аеробатиката" – така се нарича висшият пилотаж в Америка."
От 1932 г. в продължение на повече от десет години Асен Йорданов навлиза във втория етап на кариерата си – един от най-значимите. Въпреки че не изоставя предишните си задължения като пилот, инженер-конструктор, той все повече се отдава на създаването на своите девет труда, благодарение на които ще бъде признат като авторитет в аеронавтиката.
През 1941 г. полага основите на дружество "Джорданов Авиейшън Къмпани", преименувано по-късно в "Джорданов Корпорейшън", придружено от "Джорданов Електроникс".
В първото дружество работят експерти в областта на аеронавтиката, електротехниката, инженерството, фотографията, художественото оформление. Дейността на дружеството е в тясна връзка с военната отбрана и се намира под строга секретност.
Асен Йорданов на 50 години
Една от задачите му е да съставя илюстровани технически учебници, пособия, каталози, справочници и други средства за информация и за тренировка във войската, които съкращават до минимум процеса на подготовка.
След 1946 г. "Джорданов Корпорейшън" се нарича "Джорданов Къмпани". Една от главните задачи на компанията е изработката и публикацията на дълга поредица от ръководства и наръчници-учебници за пилотаж, за поддръжка на самолети, за навигация и устройства на параходи, подводници и др.
Със своята обширна дейност в помощ на въоръжените сили на САЩ Асен Йорданов допринася за победата срещу страните от Тристранния пакт по време на Втората световна война. Малко хиперболизирано, но може би не съвсем недействително е изказването на един американски журналист: "Войната се спечели три месеца по-рано благодарение на Джорданов."
Още от детство Асен Йорданов е находчив и изобретателен. По време на работата си в "Къртис Райт" патентова редица свои изобретения за самолети и автомобили. В началото на 40-те години нюйоркският вестник "Дейли Нюз" съобщава, че българинът Асен Джорданов успял след триседмични опити на летище "Рузвелт" да покаже едно свое изобретение за "замразено гориво".
Неговото значение се свежда до това, че при злополука се избягва избухването на пожар и че при бойни действия куршум в резервоара на самолета не би предизвикал възпламеняване на горивото, нито пък неговото изтичане.
Към 1955 г. се съсредоточава върху своето последно и значително изобретение – друг вид аерогара, наречена "Стартопорт". В. "Ню Йорк таймс" от 20 октомври 1956 г. дава много подробно описание на този проект.
С течение на годините Асен Йорданов се превръща в една легенда в Ню Йорк, където не го познават нито като Асен, нито като Джорданов, а просто като Джери, една пословична и оригинална личност! Човечен, отворен – чувства се добре във всяка ситуация, в добро настроение, нямайки социални и морални предубеждения, което го прави достъпен, щедър и ведър за всеки събеседник.
През дългото си пребиваване в Америка той държи на спомена за своите корени и за своята родина България. Никога не пропуска да разкаже за младежките си преживявания – построяването на самолета и участието му във войните.
В продължение на 45 години той не престава да мисли и да подпомага своите родители и трите си сестри. Няма наследници.
В статия, поместена във в. "Ню Йорк таймс" през 1930 г., той пише: "Откакто свят светува, хората винаги са мечтали за свобода – физическа, умствена, икономическа и политическа. Ние искаме да се чувстваме независими спрямо другия. Всички ние копнеем за подвизи тук на нашата планета. За разцвета на тази свобода няма по-добро място от небето."
На 19 октомври 1967 г. световните информационни агенции съобщават: "Асен Джорданов – пионер на авиацията, летец-изпитател, авиоконструктор на "Боинг", "Дъглас" и други самолети, почина на 71-годишна възраст. Прахът му от урната е разпръснат над Америка."
Неговите големи заслуги в самолетостроенето и аеронавтиката са признати. Името му е вписано в Книгата за почетни граждани на Ню Йорк.
Неговият портрет е изложен в "Залата на славните" в нюйоркското летище "Ла Гуардия". "Ер спейс музеум" – най-големият музей на въздухоплаването в света, съхранява всички документи и вещи от кариерата на Асен Йорданов.
Неговият портрет е изложен в "Залата на славните" в нюйоркското летище "Ла Гуардия". "Ер спейс музеум" – най-големият музей на въздухоплаването в света, съхранява всички документи и вещи от кариерата на Асен Йорданов.
Източник znam.bg
