10 000 СНИМКИ ЗА АВИАЦИЯТА СПАСЕНИ ОТ БУНИЩЕ
Собственикът на най-пълната авиоколекция
у нас Ивайло Димитров.
Когато през 1954 г. обявяват закриване на самолетната фабрика в Ловеч, цялата събирана и създавана с години документация се оказала излишна и непотребна.
Решението при прекратяването на дейността на фабриката било архивът да бъде предаден на “Вторични суровини”. Когато баща ми Найден Дичев вижда накъде вървят нещата, отива и я взема от бунището, като в замяна предава друга хартия със същото тегло.
Ето това пред вас е оцелялото”, сочи 43-годишният жител на Димитровград Ивайло Димитров. Човекът е инженер в местния торов завод “Неохим” и запален парапланерист.
Ивайло Димитров е роден през 1969 г. в Ловеч. Преди 4 г. се премества да работи и живее в Димитровград. В момента притежава най-големия архив на историята на самолетостроенето в България.
Идеологически оспорваната през социализма
пилотна книжка на въздушния ас Петко Попганчев.
Навремето неговият баща, военният историк Найден Дичев, и о.з. полковник Йорго Керанов полагат през 1991 г. основите на Музея на авиацията.
За 100-годишнината на българската авиация преди месец Димитров предостави 700 оригинални снимки на филиала на Националния военноисторически музей.
“Мнозина у нас не знаят, че България е произвеждала самолети почти 40 г., а това не е добре.
В небето ни вече не летят самолети, както в миналото. Няма ги и аероклубовете. А не би трябвало толкова силна традиция, която сме имали, да прекъсва.
Само военни историци могат да датират този оригинал. Очевидно обаче екипажът на самолета подготвя бомбардировка.
Затова смятам по малко - по малко целият този архив да намери своето място в авиационния музей на летище “Крумово” край Пловдив”, казва Димитров.
Единственият в света оригинал на снимката на немския самолет “Албатрос F-3” с пилотите му Радул Милков и Продан Таракчиев, които на 29 октомври 1912 г. осъществяват първия в света боен полет по въздуха за бомбардировката над Одрин, също е бил тук. Отскоро е дарен на музея в “Крумово”.
Колекцията наистина е впечатляваща - над 5000 негатива, които още дори не са били отпечатвани на хартия. Над 10 000 снимки, документи, книги във филателен тираж и без корична цена...
Една от тях е от далечната 1939-а, озаглавена: “Техника на летенето”. Толкова добре, толкова компетентно и същевременно достъпно е написана, че след като я прочетете, можете да седнете на пилотското място и да полетите - дори с днешната много по-съвременна техника.
Баща ми е положил къртовски труд да издири и консултира непознатите му модели аероплани - търсил колеги военни историци, авиоспециалисти, пилоти. Защото зад всеки останал кадър има живот и човешка история.
Баща ми е положил къртовски труд да издири и консултира непознатите му модели аероплани - търсил колеги военни историци, авиоспециалисти, пилоти. Защото зад всеки останал кадър има живот и човешка история.
Постарал се е да систематизира всичко по хронология, кой самолет какъв е, колко бройки от него са произведени. Кой е бил на щурвала му, докъде е летял.
Цар Борис III приема рапорт на авиатор на
летището в Божурище - снимката вляво.
Има родни самолети обаче като ДАР 7 СС1 от 1933 г. например, на които никога не е била правена снимка, нито пък има запазен прототип.
Той поръчал на художник скица по детайлни разкази на летци, които са били летели с него, разказва още Димитров.
И сега също тепърва би могла да предстои много работа: не всички фотоси са датирани, повечето от лицата на снимките не са известни и няма как вече да бъдат идентифицирани.
Немалко средства би отнело и евентуалното им записване на компактдискове.
За съжаление навремето Дичев не успял да опази от загуба и унищожение най-важното - чертежите на авиопроизводството ни, с изключение на бегли листчета и фрагментарни чертежи.
Ескадрилата в небето над България в средата на 20-те години на миналия век.
Ако това е станало, технически грамотни ентусиасти и инженери можели да възстановят модел по модел всичко, което е излизало от трите ни авиозавода в историята - в Божурище, Казанлък и Ловеч.
Снимковият архив си има и рубрика “Оживление” - на един от черно-белите фотоси самолет е претърпял авария и е паднал в река, а двамата катастрофирали и приводнили машината по нос пилоти гордо са се покачили на крилата и се пъчат пред фотографа.
Пилоти са приводнили самолета си в река и позират пред фотограф, качени на крилата.
Друг уникат в сбирката е немският бривет (свидетелство за управление на самолет - б. а.) на Петко Попганчев, един от най-големите въздушни асове, който през 1932 г. успява да прелети под Стамболовия мост във Велико Търново.
По времето на социализма обаче документът бил идеологически оспорван. “Защо възраждаш фашистки летци”, остро попитал един ден родният чичо на Димитров.
“Мечтая да бъдат възстановени аероклубовете. Младите хора искат да летят, но няма начин и възможности, всичко е много скъпо. Дори човек да иска, да обича, няма с какво. Ако колекцията, която съхранявам, може да помогне с нещо, ще бъда горд”, вярва авиолюбителят...OP+
