VIDEO GALLERY

НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ 1906г. 



Историята на българските военновъздушни сили започва в края на XIX век, когато на Международния панаир в Пловдив през 1892г. двама лейтенанти от Българската армия летят с френския дирижабъл 'La France'. 

По-късно, въодушевени от полета, те успяват да убедят командването, че България има нужда от "летателно звено"

На 20 април 1906г. е създадено "Въздухоплавателно отделение", чиято цел е да управлява разузнавателните дирижабли на Българската армия

За командир е назначен лейтенант Васил Златаров. Първото поколение български летци е тренирано на дирижабъл наречен "София-1", построен от В. Златаров с материали закупени от Русия. 

През 1910г. руският авиоконструктор Борис Масленников е поканен в България за да представи своя самолет, модификация на френския "Farman" III. 

След демонстрацията българското правителство решава да снабди армията със самолети. През 1912г. тринадесет български офицери за изпратени в чужбина за да се обучават на френски, британски и немски самолети. 

През юни 1912г. лейтенант Симеон Петров във Франция за първи път успява да приземи самолет с напълно изключен двигател. Това събитие получава широк отзвук във френските вестници. Офицерите, изпратени на учение във Франция се завръщат през юли 1912г. 

Същата година България получава и своя първи самолет - "Bleriot XXI", с който на 13 август 1912г. Симеон Петров извършва първият български полет в небето над България.

Бойният дебют на българската авиация е през Балканската война, когато тя регистрира забележителни постижения, отделили й достойно място в историята на световната авиация.


БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1915-1918 г.

България влиза във Първата световна война на 14 октомври 1915г. като съюзник на Централните сили. Военновъздушното отделение на Българската армия е проявено край летището в Куманово за да подкрепи бързо настъпващите български части. Лошото време на практика обаче прави полетите почти невъзможни. 

С разширяването на фронтовата линия, българската авиация е пренасочена към летищата край Белица и Ксанти. Използват се чисто новите германски самолети LVG. 

Силите на Антантата започват разузнавателни мисии и бомбардировки над българските наземни части на Македонския фронт. На 30 септември 1916г. френски самолет "Farman" навлиза във въздушното пространство на България с мисията да бомбандира столицата София. 

Самолетът е бил двуместен, като екипажът му бил съставен от французин и сърбин. По същото време от летището в Божурище излитат няколко "Fokker EIII" единият от които е управляван от немския авиоиконструктор във българското военновъздушно училище Фелдфебел Вагнер, подкрепен от самолета на българина Марко Първанов. 

Френският изтребител е посрещнат от тежък наземен огън, но успява бързо да пусне бомбите (макар и без жертви от българска страна). Френският пилот пробва да се изплъзне от българските изтребители. 

Пилотираният от Вагнер самолет открива огън, но пропуска. Тогава машината на Първанов атакува вражеският "Ferman" и му нанася повреди. Френският самолет е принуден да направи аварийно кацане, а екипажът му е пленен. Българите успяват да заловят и друг самолет на Антантата. 

Това е британският "Armstrong Whitworth F.K.3". Български пилоти принуждават самолета да кацне, а екипажа му е арестуван невредим. По-късно същият британски бомбардировач е на разположение в българските ВВС. 

Той е използван за нощни бомбардировки срещу силите на Антантата. Изненадата се състои в това, че те го бъркат с приятелска машина. Самолетът прави 42 такива мисии, преди да е свален от тежък огън. Пилотът Иван Узунов и неговия навигатор лейтенант Попатанасов успяват да приземят повредената машина в почти пълен мрак и след това я подпалват. Екипажът е 3 дни в тила на врага, но успява да стигне до настъпващата българска пехота.

УСПЕХИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912-1913 г.

Българската авиация записва блестящ дебют на бойните полета в Тракия по време на Балканската война. На 15 октомври 1912г. авиацията получава заповед за разузнавателна мисия на Турската армия, включваща информация за числеността и позицията й в Одринския окръг. 

Тогава за пръв път във въздуха е издигнато Балонното отделение. Исторически за България ден е 16 октомври 1912г.Тогава двама български летци - Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над Одрин. По време на същия полет двамата хвърлят бомби над жп гарата в Караагач. 

Те остават като първите пилоти в историята на българската авиация, извършили боен полет. 

По време на обсадата на Одрин българските пилоти са първите които използват самолет за бойни цели, както и първите които хвърлят брошури от самолетите си.

През Балканската война България разполага с 29 аероплана от различни видове и цели 3 аеропланни отделения ,придадени към трите армии, действащи в Тракия.

Така за пръв път възниква армейската авиация, пионер в използването на която са българите.

РАННИТЕ ГОДИНИ НА БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ 1892-1912 г.

Периодът от 1892 г. до Балканската война 1912-1913 г. е най-ранният в развитието на българската авиация. 

Паралелно с изграждането на Българската войска съзрява идеята и за създаване на ВВС. Това не става изведнъж, а стъпка по стъпка чрез използването на чуждия опит и благодарение на амбициите на плеяда български авиатори, пионери на въздухоплаването като поручик Симеон Петров.

През 1912 г. тринадесет български офицери за изпратени в чужбина за да се обучават на френски, британски и немски самолети. През Юни 1912 г. лейтенант Симеон Петров във Франция за първи път успява да приземи самолет с напълно изключен двигател. Това събитие получава широк отзвук във френските вестници. 

Офицерите, изпратени на учение във Франция се завръщат през юли 1912 г. Същата година България получава и своя първи самолет - "Bleriot XXI", с който на 13 август 1912 г. Симеон Петров извършва първият български полет в небето над България. 

Към началото на Балканската война авиацията е вече изграден род войска, която ще запише в тази война блестящия си дебют.

БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ В МЕЖДУВОЕННИЯ ПЕРИОД 1919-1939 г.

Първата световна война завършва с поражение за България и втора национална катастрофа, узаконена чрез Ньойския диктат от 1919г. 

Ньойският договор нанася голям удар на българската авиация.Според клаузите му Царство България няма право на военновъздушни сили в каквато и да е форма за следващите 20 години. 

Поради тази причина всички български дирижабли, самолети, оборудване, оръжия са унищожени. България има право да цивилни самолети, но те трябва да бъдат закупени от страните от Антантата. 

Друга клауза гласи, че българското въздушно пространство е контролирано и използвано за обслужване интересите на страните-победителки.

Съгласно договорът през 1920 са унищожени около 70 самолета, 110 двигателя, 3 дирижабъла, 76 самолетни картечници, както и друго авиационно оборудване. 

Самолетите на флота също са унищожени. С помощта на войници от ВВС и цивилното население няколко самолета и двигатели са скрити от инспекторите на Антантата.

В следващите десетилетия авиацията постепенно се възстановява. Нa 27 юни 1937г. Н.В. Цар Борис III връчва бойните знамена на военновъздушните части. 

Важен момент е Солунската спогодба от 1938г.,която отменя военните ограничения за Българската войска.

УСПЕХИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 

Най-тежкото изпитание в историята на българската военна авиация настъпва през Втората световна война (1941-1945). 

Тогава България последователно е атакувана и бомбардирана от въздушни формации на Югославия, Англия, СССР (без да й е обявена война през 1941г.) и от САЩ и отново Англия през 1943-1944г., след като България им обявява ''символична война''.

ПОДВИГЪТ НА ЖИВАТА ТОРПИЛА ПОРУЧИК НЕДЕЛЧО БОНЧЕВ 1944 г.

Поручик Неделчо Иванов Бончев е летец изтребител от Въздушните на Негово Величество войски на Царство България, който участва в боевете срещу англо-американската авиация, а след 9.IX.1944г. и срещу германците. Влиза завинаги в историята на българската авиация чрез подвига си на 17.IV.1944г., когато става втората българска жива торпила.

ЖИВОТЪТ И ПОДВИГА НА ДИМИТЪР СПИСАРЕВСКИ



Той е един от героите на България, влязъл в класацията на ''великите българи'' за всички времена. Той обичаше прекалено силно България и не допускаше никой и при никакви обстоятелства да напада и обижда Родината му.

Това е поручик Димитър Списаревски - първата българска жива торпила, автор на първия въздушен таран в историята на българската военна авиация през Втората световна война.

На 20 декември 1943г. едва 27-годишен смелият български летец - изтребител осъществява първия и последен свой боен полет. Пред въздушната атака на многочислен и добре въоръжен противник място за колебание няма.

В името на България поручик Д. Списаревски избира пътя на саможертвата и величието! Подвигът му е непреходен, а забрава не може да има! Докато има българи!

Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк битката протича по следния начин: "Либърейтърите" летят към София в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, чийто край се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани по четворки в тилна колона. Летят срещу врага на 6000 метра височина.

Орлякът има задачата да завърже бой с противниковите изтребители „П-38 Лайтнинг", а в това време другият орляк- 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

За Д. Списаревски това е първият и както се оказва, единствен въздушен бой. Самолетът му не успява да излети и той се прехвърля на друга машина. Когато стига до бомбардировачите, битката е започнала. Списаревски се измъква от два вражески изтребителя, насочва се към група от 16 ,,Либърейтъра'' и без да спре стрелбата се врязва във водаческата машина.




Българският таран разцепва бомбардировача и пада на хълмовете край село Пасарел. Тялото на Д.Списаревски е открито сред отломките. От другата страна на селото се забива поразеният бомбардировач. По-късно за свалянето на този четиримоторната крепост на загиналия герой са признати три въздушни победи.

Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, в Алеята на летците.
И още: