В 1938-1939 г. в българската филателна преса се повдига и стои открит въпросът за издаване на нови пощенски марки за въздушна поща с разнообразни сюжети и номинални стойности, които да заменят употребяваните дотогава.
„Нашата филателия не може да се похвали с достатъчно видове и качествено добри и художествено изпълнени марки за въздушна поща - започва един коментар по този повод, поместен в сп. „Българска марка”. - През последните години, когато се явиха колекционери само на марки за въздушна поща, много пощенски администрации побързаха да се нагодят с това и усилено почнаха да фабрикуват такива.
Някои администрации, като италианската, отидоха до там, че към всяка редовна или възпоменателна поредица пощенски марки издаваха и отделна такава за въздушна поща и то с тлъсти свръхтакси.
В това време ние поддържаме нуждите на въздушната поща и интереса на филателистите към българските марки само с една поредица от 7 къса, всички с един и същи сюжет, долнокачествена изработка, върху обикновена хартия и отпечатана на обикновен висок печат, която е вече 9 години в обръщение...”
Идеята за отпечатване на нови пощенски марки за въздушна поща, повдигната в 1938 г., като че ли е на път да се реализира още през следващата година: в плана за маркоиздаване за 1939 г. са били заложени „нови марки за аеропланна поща със сюжети летящи авиони над красиви местности”. Такива марки, обаче, не се появяват в посоченото време „поради липса на подходящи сюжети”.
Имаме основание да считаме, че работата по новото издание марки не е замряла в 1939 г. Просто тогава се е работило по създаването на сюжетите, което е протекло с преодоляването на специфични трудности.
Към този извод ни насочва писмото от 13 септември 1939 г. на Бюрото за пощенски марки към Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните в България, с което е поръчано отпечатването на марките, познати на филателистите и отразявани във филателните каталози под името „Въздушна поща - изгледи от 1940 г.”.
Идеята за отпечатване на нови пощенски марки за въздушна поща, повдигната в 1938 г., като че ли е на път да се реализира още през следващата година: в плана за маркоиздаване за 1939 г. са били заложени „нови марки за аеропланна поща със сюжети летящи авиони над красиви местности”. Такива марки, обаче, не се появяват в посоченото време „поради липса на подходящи сюжети”.
Имаме основание да считаме, че работата по новото издание марки не е замряла в 1939 г. Просто тогава се е работило по създаването на сюжетите, което е протекло с преодоляването на специфични трудности.
Към този извод ни насочва писмото от 13 септември 1939 г. на Бюрото за пощенски марки към Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните в България, с което е поръчано отпечатването на марките, познати на филателистите и отразявани във филателните каталози под името „Въздушна поща - изгледи от 1940 г.”.
В писмото е отбелязано: „Съгласно планът на службата за пощенските марки за 1939 г., дадена бе поръчка на специалиста - художник авиатор Константин Д. Икономов да изработи проектите за новите марки за въздушна поща по идеи и сюжети, посочени от Главната дирекция. Художникът изпълни добре своята задача и представените от него проекти, след неколкократни поправки и изменения, бяха приети от техническата комисия при Комитета за пощенски марки...”
Цитираният текст ни показва, че на художника, който е бил и летец, са дадени „идеи и сюжети”, по които той е изготвил художествени проекти. Как е протекъл „творческият процес”, намираме обяснено пак във филателната преса, така: „Сюжетите за марките са изработени от летеца-художник Константин Икономов, който освен художническите си дарби, с риск на живота си е прелетял със самолет над най-красивите, но най-опасни места на нашата родина, за да ни даде оригинални и крайно художествени сюжети.”
Можем да се досетим, че летецът е заснел с фотоапарат подходящите изгледи и след това ги е прерисувал. Възможно е някои фотосюжети да са извадени на фотохартия и да е направен допълнителен ретуш на изображението и така да е създаден проектът за съответната марка.
Цитираният текст ни показва, че на художника, който е бил и летец, са дадени „идеи и сюжети”, по които той е изготвил художествени проекти. Как е протекъл „творческият процес”, намираме обяснено пак във филателната преса, така: „Сюжетите за марките са изработени от летеца-художник Константин Икономов, който освен художническите си дарби, с риск на живота си е прелетял със самолет над най-красивите, но най-опасни места на нашата родина, за да ни даде оригинални и крайно художествени сюжети.”
Можем да се досетим, че летецът е заснел с фотоапарат подходящите изгледи и след това ги е прерисувал. Възможно е някои фотосюжети да са извадени на фотохартия и да е направен допълнителен ретуш на изображението и така да е създаден проектът за съответната марка.
Със сигурност е използван фотомонтаж на самолетите, летящи над обектите. Те са добавени по фотопът към изгледите. Все пак не можем да не дадем висока оценка на майсторството на художника-летец, за което в един филателен каталог от 1947 г. четем: „Художникът-летец К. Икономов от личен опит, добит при летения и наблюдения, е успял да предаде полета на аероплана в различни красиви положения над сполучливо подбрани места от нашата родина.”
Марките от поредицата са пуснати в употреба на 22 февруари 1940 г.
1 лев. Излитащ самолет.
2 лева. Самолет прелита над Асеновата крепост.
4 лева. Самолет прелита над Бачковския манастир.
6 лева. Самолет на летище Божурище край София, товари поща от пощенски автомобил.
10 лева. Пощенски транспорт: самолет в полет, парен локомотив и пощенски мотоциклет в движение.
12 лева. Самолети прелитат над Двореца в София.
16 лева. Самолет прелита над връх Ел Тепе (Вихрен) в Пирин.
19 лева. Самолет прелита над езерата в Рила.
30 лева. Самолет и лястовица в полет. На марката е направен паралел между тяло на самолет и тяло на лястовица. Както е известно „авиация” произлиза от латинската дума „avis”, която означава птица. Самолетът действително много прилича на лястовица, затова и някои твърдят, че последната била символ на българското въздухоплаване.
45 лева. Самолет прелита над храм-паметника „Св. Александър Невски” в София.
70 лева. Самолет прелита над прохода Шипка, Паметника на Свободата на връх „Свети Никола” и Орлово гнездо.
100 лева. Самолет в устрем към висините, на фона на сияещ вензел на цар Борис ІІІ.
Месец след появата на марките по пощенските гишета, в „Българска марка” са отпечатани следните възторжени слова:
„Новата филателистична българска година започна блестящо. Тя ни донесе красивата поредица „Въздушна поща”, която вкара само за три дни в Народна банка 18 милиона лева в ценна чужда валута. Поръчките валят като град от целия свят. Нашите търговци не са в състояние да ги изпълнят. Тиражът на марките се оказа недостатъчен.
Замислени във времето, когато хората все още имаха вяра в своите валути, новата българска поредица искаше да бъде желана и търсена чрез своя малък тираж. Тя се нагоди към това условие, като излезе само в 50 000 пълни поредици, но когато беше пусната на пазара, войната вече бушуваше по грешната земя, и нейните обитатели, имайки опита от миналото, се втурнаха да запазват своите ценности, чрез най-здравата валута - пощенската марка. Ние сме щастливците, вниманието на всички да бъде спряно предимно на нашата „Въздушна поща...”
Тези редове са писани от филателист, който е и чиновник на висок пост към пощенската администрация. Това е Янко Русинов, началник на споменатото Бюро за пощенски марки към Главната дирекция на ПТТ, голям радетел за постигане на авторитет на българската пощенска марка в чужбина. Личи си малко приповдигнатата реклама на изданието. Но факт е, че комплектната поредица свършва бързо. Тя включва и стойността 100 лева, която е продавана само в комплект с останалите марки от поредицата и то само в някои по-големи пощенски станции. Отпечатана е в относително ниския тираж от 50 000 броя.
В Царство България пощенските марки са били ценни книжа. Те са издавани от Министерството на финансите и след отпечатването им са се съхранявали в Хранилището за държавни ценни книжа. Оттам марките са разпращани по банковите клонове и агентури в страната, откъдето са ги получавали пощенските станции. Но макар и ценна книга, с българската пощенска марка не е можело да се пазарува, както е с парите. Ако не бъде използвана по предназначение, пощенската марка след това може да бъде реализирана единствено на вторичния филателен пазар. И на него цената й се определя от търсенето и предлагането.
Пощенската марка също е и културна ценност, а в случая поредицата „Въздушна поща” от 1940 г. би трябвало и да е вид документ. Засега не докрай разчетен. Изображенията на марките повдигат въпроса за гражданската авиация по време на Царство България.
За българското военно въздухоплаване в периода 1912-1944 г. е писано доста: има отделни статии, има и книги, изцяло посветени на него. А какво става с гражданската авиация в България по това време? Пощата се е пренасяла по въздуха не от военни самолети, а от граждански, но почти нищо, май, не е писано за тях.
За съжаление нито архивите, нито филателната преса и специализираната филателна литература са ни оставили някакви конкретни сведения за типа на изобразените върху марките самолети. Можем все пак да се опитаме да направим някакъв анализ и да обобщим резултатите.
Публикуваните отчети за въздушната поща в България за периода 1929-1932 г. ни дават две основни сведения: в България редовна „аеропланна поща” имаме след 1929 г.; в 1932 г. тя се пренася от три авиокомпании: полската „Лот”, френската „Сидна” и германската „Луфтханза”. (През 1933 г. „Сидна” се слива с още няколко компании и се образува „Еър Франс”.)
Към тези сведения ще добавим още някои. В Царство България няма регистрирана стабилна българска авиокомпания. През 1927-1929 г. е направен опит да се наложи като такава „БУНАВАДЪ”.
Марките от поредицата са пуснати в употреба на 22 февруари 1940 г.
1 лев. Излитащ самолет.
2 лева. Самолет прелита над Асеновата крепост.
4 лева. Самолет прелита над Бачковския манастир.
6 лева. Самолет на летище Божурище край София, товари поща от пощенски автомобил.
10 лева. Пощенски транспорт: самолет в полет, парен локомотив и пощенски мотоциклет в движение.
12 лева. Самолети прелитат над Двореца в София.
16 лева. Самолет прелита над връх Ел Тепе (Вихрен) в Пирин.
19 лева. Самолет прелита над езерата в Рила.
30 лева. Самолет и лястовица в полет. На марката е направен паралел между тяло на самолет и тяло на лястовица. Както е известно „авиация” произлиза от латинската дума „avis”, която означава птица. Самолетът действително много прилича на лястовица, затова и някои твърдят, че последната била символ на българското въздухоплаване.
45 лева. Самолет прелита над храм-паметника „Св. Александър Невски” в София.
70 лева. Самолет прелита над прохода Шипка, Паметника на Свободата на връх „Свети Никола” и Орлово гнездо.
100 лева. Самолет в устрем към висините, на фона на сияещ вензел на цар Борис ІІІ.
Месец след появата на марките по пощенските гишета, в „Българска марка” са отпечатани следните възторжени слова:
„Новата филателистична българска година започна блестящо. Тя ни донесе красивата поредица „Въздушна поща”, която вкара само за три дни в Народна банка 18 милиона лева в ценна чужда валута. Поръчките валят като град от целия свят. Нашите търговци не са в състояние да ги изпълнят. Тиражът на марките се оказа недостатъчен.
Замислени във времето, когато хората все още имаха вяра в своите валути, новата българска поредица искаше да бъде желана и търсена чрез своя малък тираж. Тя се нагоди към това условие, като излезе само в 50 000 пълни поредици, но когато беше пусната на пазара, войната вече бушуваше по грешната земя, и нейните обитатели, имайки опита от миналото, се втурнаха да запазват своите ценности, чрез най-здравата валута - пощенската марка. Ние сме щастливците, вниманието на всички да бъде спряно предимно на нашата „Въздушна поща...”
Тези редове са писани от филателист, който е и чиновник на висок пост към пощенската администрация. Това е Янко Русинов, началник на споменатото Бюро за пощенски марки към Главната дирекция на ПТТ, голям радетел за постигане на авторитет на българската пощенска марка в чужбина. Личи си малко приповдигнатата реклама на изданието. Но факт е, че комплектната поредица свършва бързо. Тя включва и стойността 100 лева, която е продавана само в комплект с останалите марки от поредицата и то само в някои по-големи пощенски станции. Отпечатана е в относително ниския тираж от 50 000 броя.
В Царство България пощенските марки са били ценни книжа. Те са издавани от Министерството на финансите и след отпечатването им са се съхранявали в Хранилището за държавни ценни книжа. Оттам марките са разпращани по банковите клонове и агентури в страната, откъдето са ги получавали пощенските станции. Но макар и ценна книга, с българската пощенска марка не е можело да се пазарува, както е с парите. Ако не бъде използвана по предназначение, пощенската марка след това може да бъде реализирана единствено на вторичния филателен пазар. И на него цената й се определя от търсенето и предлагането.
Пощенската марка също е и културна ценност, а в случая поредицата „Въздушна поща” от 1940 г. би трябвало и да е вид документ. Засега не докрай разчетен. Изображенията на марките повдигат въпроса за гражданската авиация по време на Царство България.
За българското военно въздухоплаване в периода 1912-1944 г. е писано доста: има отделни статии, има и книги, изцяло посветени на него. А какво става с гражданската авиация в България по това време? Пощата се е пренасяла по въздуха не от военни самолети, а от граждански, но почти нищо, май, не е писано за тях.
За съжаление нито архивите, нито филателната преса и специализираната филателна литература са ни оставили някакви конкретни сведения за типа на изобразените върху марките самолети. Можем все пак да се опитаме да направим някакъв анализ и да обобщим резултатите.
Отчети за въздушната поща в България
през 1929-1932 г.
Към тези сведения ще добавим още някои. В Царство България няма регистрирана стабилна българска авиокомпания. През 1927-1929 г. е направен опит да се наложи като такава „БУНАВАДЪ”.
Тя предлага пътнически и пощенско-товарни превози между някои летища само в България. Със самолети на компанията е превозвана и поща в малки количества и нередовно. През 1930 г. компанията престава да съществува. След 1929 г. в България се разменя само международна „аеропланна” или „въздушна поща” (от България за чужбина и обратно) и тя се пренася от чуждестранни самолети.
Възниква тогава въпросът: какви са самолетите, нарисувани на поредицата „Въздушна поща - изгледи” от 1940 г.?
Очевидно те също са граждански: имат монолитен покрив, наличието на няколко илюминатора показва също, че са имали капацитет за повече от две места, повечето са двумоторни, има и четиримоторен.
Възниква тогава въпросът: какви са самолетите, нарисувани на поредицата „Въздушна поща - изгледи” от 1940 г.?
Очевидно те също са граждански: имат монолитен покрив, наличието на няколко илюминатора показва също, че са имали капацитет за повече от две места, повечето са двумоторни, има и четиримоторен.
Самият художник на марките е „подсказал”, че става дума за самолети на гражданската авиация, като на повечето от тях е поставил регистрационно обозначение, започващо с „LZ”. Това са опознавателните знаци на гражданските самолети, регистрирани или пререгистрирани в България след 1931 г.
Нека веднага да кажем, че художникът си е позволил известна манипулация. На изобразените върху марките самолети личат къде по-ясно къде не съвсем, знаците: LZ-PIR върху 2 лв., 4 лв. и 70 лв.; LZ-HAL (?) върху 10 лв.; LZ-HET върху 30 лв.; и LZ-ILA върху 100 лв. При справка с наличният Регистър на гражданските самолети в България до 1945 г., публикуван в
Нека веднага да кажем, че художникът си е позволил известна манипулация. На изобразените върху марките самолети личат къде по-ясно къде не съвсем, знаците: LZ-PIR върху 2 лв., 4 лв. и 70 лв.; LZ-HAL (?) върху 10 лв.; LZ-HET върху 30 лв.; и LZ-ILA върху 100 лв. При справка с наличният Регистър на гражданските самолети в България до 1945 г., публикуван в
http://www.goldenyea...net/reg_LZ-.htm, се вижда,че самолети с такива обозначения в България не са съществували!
Пак от същия регистър виждаме, че най-близо по конструктивни особености на самолетите от пощенските марки, са моделите Caudron C.444 Goeland и Junkers Ju52/3m Sova от таблицата.
Пак от същия регистър виждаме, че най-близо по конструктивни особености на самолетите от пощенските марки, са моделите Caudron C.444 Goeland и Junkers Ju52/3m Sova от таблицата.
В Енциклопедия България, том 1 в статията „въздушен транспорт” се споменава, че през 1934 г. за нуждите на гражданския въздушен транспорт в България от Франция са били закупени два шестместни пътнически самолета тип „Геоланд”.
За Junkers Ju52/3m Sova има сведения на няколко места. Даже е запазена не дотам качествена снимка на LZ-UNB, който бил регистриран в България през 1938 г. Въпросния исторически самолет бе издаден и на българска пощенска марка през 1995 г.
Като неспециалист по авиационното дело в България не мога да кажа нищо повече. На ми приличат самолетите от марките нито на „Геоланд”, нито на „Юнкерс”.
Caudron C.444 Goeland
За Junkers Ju52/3m Sova има сведения на няколко места. Даже е запазена не дотам качествена снимка на LZ-UNB, който бил регистриран в България през 1938 г. Въпросния исторически самолет бе издаден и на българска пощенска марка през 1995 г.
Junkers Ju52/3m Sova
Но пак ще подчертая, че за мен марките са документ, до доказване на противното. Надявам се, че по-запознатите ще кажат нещо по-определено за гражданската авиация в България в периода 1934-1940 г...OP+
